Защо се стига до централизация?

София се е превърнала в центъра на политическите интереси, въпреки че там живеят по-малко от половината избиратели. Обяснения за това има много. Следният списък не е изчерпателен, но е изходна позиция за размисъл.

1. На първо място сме свикнали (и го очакваме). Това не е от 20 години, това е от 1944 поне. В България няма жив човек, който да е виждал нещо друго. Всички тоталитарни държави си помпят столиците по ред причини (някои от които са по-долу, но списъкът никак не е изчерпателен, затова пък е актуален и днес). Преди някой да ми каже, че България не е искала да помпи София и затова е имало "жителство" - в една планова икономика защо на хората ще е по-изгодно да карат тролей в столицата, отколкото да са счетоводители в Монтана, ако правителството не иска да е така?
2. Жителите на столицата могат да свалят управлението много по-лесно. Самият факт, че могат да се съберат и да хвърлят камъни по парламента, могат да уцелят диктатора/управляващите с яйце, е причина да им се подмазваш. Варненци могат да ли да хвърлят яйца по Живков? Не и ако той не дойде. Ама в София трябва да е. А ако варненци излязат на протест, нищо не пречи да дойдат танковете и всичко да се покрие. В София не става така.
3. "Да не се излагаме пред чужденците" - те няма да ходят в Хасково, ще ходят в София. Кому е нужно Хасково да не е кенеф? Виж офертите за екскурзии в Сев. Корея. Даже не можеш да влезеш с влака от Русия, а само от Китай, за да не стоиш толкова много в "провинцията".
4. Личен комфорт - като управляваш, искаш да ти е хубаво наоколо.
5. По-безобидния вариант на горното - като управляваш България, трябва да си в София. Като си в София, виждаш проблемите на София всеки ден. Изведнъж задръстванията в София стават обективно по-голям проблем за теб от такса "Мост" на русенци, защото задръстванията ги виждаш всеки ден и всичките ти познати се оплакват, а таксата "Мост" ти е на 350 км и е много виртуален проблем, от който даже русенци не се оплакват, щото те искат бензин по 3 стотинки, а не свободата да ходят където и да било.
6. Половината ти приятели са в София. Практически на всеки поне половината приятели са в София. Обективно тя е важна за всички, а Бургас е важен само за бургазлии.
7. По-лесно се управлява централизирана държава. Под "управлява" имам предвид "се упражнява пълен контрол над", което включва корупция в най-широкия смисъл на думата.

Това е втората статия от серията за централизацията в България, с която се опитвам да обърна внимание на слона в стаята. Първата можете да намерите тук, очакват се и следващи.

В името на добрия тон правя излишното пояснение, че нито тази статия, нито серията за централизацията в България са срещу София per se, срещу жителите на София или хората, които по какъвто и да било повод се идентифицират със София (вж. точка 6 по-горе). Тази статия и серията, от която тя е част, е срещу централизацията - обективната институционална и икономическа, както и субективната в нашите глави.

София не издържа България

Да се твърди, че София издържа когото и да било в България е много интересна комбинация между глупост, цинизъм, навик и пропаганда. Аз лично го приписвам на първите две, но съм склонен да повярвам, че става дума по-скоро за вторите две. Често се цитира субсидията за общините. Тя няма никакво значение. Общините нямат никакво значение. Какво зависи от общината? Нищо. Тя е на субсидия – ако слуша, държавата ѝ дава пари да си прави общинските неща, този път. Ако не слуша, държавата не ѝ дава пари да си прави общинските неща. Минимална част от данъците се събират регионално, почти всичко отива в София. И после София решава какво да получат общините. Много ясно, че номинално София ще ги издържа, нали преди това им е взела парите? (всъщност, взѐмала парите в продължение на поне 7 десетилетия)

Като си събере данъците от цялата държава, (централното правителство в) София си субсидира университетите (къде другаде има повече университети?), болниците (къде другаде има повече и по-добре оборудвани болници?), театрите (къде другаде...?). Тия неща не са поникнали там в калта защото София превъзхожда с нещо обективно другите градове в България, а някой ги е направил нарочно да са там, да са най-големите, най-добрите, най-финансираните, защото са в София. Защо Народният театър да не е в Пловдив? Държавата финансира предимно неща в София.

С тези данъци държавата/София си купува и неща - прави си обществени поръчки. Централно, разбира се. Нещо софийско купува джипове за охрана на границата с Турция. Е кой вносител на джипове за охрана на граници с Турция ще стои в Хасково или Кърджали, като всичко за конкурса се случва в София? И как се подкупва министър, ако си седиш в Хасково? Никак. Държавата си купува неща предимно от София.

София си плаща и заплати на супер централизираната държавна администрация в София. Тези хора после ядат кебапчета, с което поддържат икономиката на София. Така и частният бизнес, който не се занимава с внос на джипове за охрана на граници с Турция, се събира в София, защото там държавата плаща заплати на всички служители в министерства, агенции, които потребяват, там държавата си купува джипове за охрана на границата с Турция, там вносителят на тези джипове също потребява...

И това всичко се случва с парите, които София събира от цялата държава. И то не се случва тази година, то се случва от десетилетия и има ефекти с натрупване. Огромни.

Та, да се твърди, че София издържа когото и да било, е със сигурност цинично и със сигурност вярно само на много микро ниво. Всъщност София третира останалата част от България като Софийска империя – тя е там за да плаща данъци на София.

Добавено на 31.03.2013: Това е първата статия от серията за централизацията в България, с която се опитвам да обърна внимание на слона в стаята. Следващата можете да намерите тук.

Добавено на 31.03.2013: В името на добрия тон правя излишното пояснение, че нито тази статия, нито серията за централизацията в България са срещу София per se, срещу жителите на София или хората, които по какъвто и да било повод се идентифицират със София. Тази статия и серията, от която тя е част, е срещу централизацията - обективната институционална и икономическа, както и субективната в нашите глави.

Какво означава гласът ни на референдума?

В публичното пространство е сравнително известно, че на 27.01.2013 ще се проведе първият референдум в новата история на България. Сравнително известно е и че референдумът е "за АЕЦ Белене", защото медиите го представиха така. Само че това не е съвсем вярно. Правните текстове трябва да се четат буквално, внимателно и извън контекста на злободневието, за да бъде разбрано истинското им значение. Дотук не познавам човек, който да е разбрал въпроса от първия път, въпреки че от седмици тече разяснителна кампания за референдума.
Нека да си припомним какво гласи въпросът  (както може да бъде видян на официалния сайт на МВР на 07.01.2013, 16:32 CET: http://www.mvr.bg/referendum_2013.htm, редактирани главни и малки букви):

Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?

Възможните резултати от референдума са 3:

1. На референдума гласуват поне толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори. Поне половината от тях гласуват с 'ДА'. Това изпълнява изискванията на чл. 23., ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, като според Закона това означава, че "Предложението, предмет на рефендума, е прието[...]". Не се изисква потвърждение на решението от никого.

В този случай в България ще имаме решение "да развиваме ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала". Ни повече, ни по-малко. Коя ядрена електроцентрала да се изгражда и кога да се изгражда тя ще реши някое правителство. Тези решения са от компетенциите на Изпълнителната власт, а според чл. 9., ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление с референдум могат да се решават само въпроси от компетенциите на Народното събрание.

Всяко правителство може да си реши да строи АЕЦ където си иска. Може и винаги да решава да го строи по-късно, отлагайки строежа завинаги. По същия начин шведското правителство отлага членството на Швеция в еврозоната, въпреки че по силата на Маастрихтския договор тя има задължение да приеме еврото за официална валута някой ден.

Ако референдумът е успешен и резултатът от него е 'ДА', това ще доведе до запазване на статуквото - силните на деня могат да си правят каквото си искат. Точно както е и сега.

2. На референдума гласуват по-малко избиратели, отколкото са участвали в последните парламентарни избори. По силата на чл. 23., ал. 1 това прави резултата от референдума незадължителен. Въпросът нито е приет, нито е отхвърлен. Ако избирателната активност е поне 20% от имащите право на глас и поне половината от гласовете са 'ДА', въпросът ще бъде внесен за гласуване в НС по чл. 23., ал. 3. Народното събрание може да го приеме, може и да не го приеме. Мнозинството може да прави каквото си иска, точно както и преди 6 месеца.
Невалиден резултат от референдума няма да промени по никакъв начин статуквото. Силните на деня ще могат да си правят каквото си искат, когато си искат. Февруари може да започнат АЕЦ Белене, през март да се съсредоточат върху развитието на АЕЦ Панчарево, а през април да отложат развитието и на двата нови АЕЦ-а за 2069-а. Точно както е и сега.

3. Изискванията на чл. 23., ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт са изпълнени. Резултатът от референдума се приема автоматично, а той е 'НЕ'. Тук става интересно, защото е единственият резултат, който променя статуквото. Практически в България ще важи закон да не развиваме ядрената енергетика чрез строителство на нови АЕЦ. Може да развиваме ядрената енергетика чрез каквото и да било друго, освен чрез строителство на нови АЕЦ. Сегашното тълкувание на властта е, че строителство на нови блокове в Козлодуй не представлява строителство на нова ядрена електроцентрала, но това не означава, че това тълкувание е вярно или няма да се промени, когато му дойде времето.
Важно е да се отбележи, че такова решение по никакъв начин не означава затваряне на съществуващите блокове в АЕЦ Козлодуй. [добавено на 09.01.2013]
Задължителен резултат 'НЕ' на референдума ще ограничи свободата на силните на деня да правят каквото си искат. Ще наложим реална промяна и ще намалим възможностите за пилеене на нашите пари.

В следваща публикация обяснявам [връзката добавена на 10.01.2013] защо най-добрият вариант за България е резултатът от референдума да е именно това - обвързващо 'НЕ'. България въобще не трябва да се занимава със строителство на каквито и да било ядрени мощности. Не защото ядрената енергия е лоша, а защото в днешно време няма икономически смисъл за държава като България да развива ядрена енергетика.

В помощ на информирания ви избор Юруков пък е създал чуден въпросник, който помага да разберете как да преведете желанието си на езика на референдума. [добавено на 09.01.2013]
Пак той разработва и информационна платформа за възможностите за гласуване извън България. Платформата не е само за този референдум, а е дългосрочен проект. Тук можете да видите къде можете да гласувате. [добавено на 10.01.2013]

Оригиналната дата на пускане на тази статия е 08.01.2013. Поради технически причини се наложи да бъде публикувана наново, заради което timestamp е от 11.01.2013.

България не трябва да развива ядрена енергетика

В тази статия ще обясня защо България не трябва да строи повече ядрени мощности по принцип. Причините са чисто икономически и не са свързани с принципната ми позиция за ядрената енергетика в световен мащаб.

1. Колосалните сметки за ток ще се случат ако строим, а не обратно

За България няма много голямо значение дали една ядрена мощност на наша територия се строи от частен инвеститор или от държавата. Този въпрос е по-скоро финансов. Българските граждани са тези, които рано или късно ще платят инвестицията - или чрез данъците си, или чрез сметките си за ток. Защо?
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя цените на електричеството за малките потребители (битови и по-малките предприятия). Това е силно политизиран процес, при който електроцентралите, НЕК и електроразпределителните предприятия подават информация за разходите си, а ДКЕВР им калкулира печалба и смята колко трябва да плащат потребителите. Това означава, че българската държава гарантира на производителите на електричество (били те те частни или държавни) определен марж на печалба, независимо от това дали цената на техния продукт е конкурентна или не.
Разбира се, ДКЕВР разполага с инструменти да кара производителите да подобряват ефикасността си, предимно като им орязва печалбата. Все пак това е силно политизиран процес и ако властта е решила да се строи АЕЦ, цената на тока от този АЕЦ ще трябва да се покрие от българските потребители.

И без да гледаме специфични прогнозни цени за определени проекти, интуитивният извод е, че строителството на нови ядрени мощности е лоша оферта за държава като България.
Ядрената централа има огромна първоначална инвестиция. Оперативните ѝ разходи са пренебрежими в сравнение с първоначалната инвестиция. Това означава, че при каквито и да е условия, тя трябва да работи. Денем, нощем, лете, зиме. Във всеки един момент, в който не работи, губи повече пари, отколкото ако работи. И всички знаят това. Потенциалните купувачи - най-много.
Това означава, че тя произвежда "нощния ток" - постоянното потребление, което е и сравнително евтино ("нощния ток" е по-скоро условно наименование и не трябва да се разбира напълно буквално. Все пак е най-близкото, за което се сещам, до интуитивното разбиране на читател, който не се е замислял по темата).

По-горе име пример, взет от сайта на Електроенергийния системен оператор, който показва, че за последните 24 часа към момента на писането на този текст потреблението се е движило примерно между 4500 и 7000 мегавата. Подобни анализи се правят с данни за години назад и с прогнози за десетилетия напред, в случая това е по-скоро илюстрация за порядъка на мощностите и техните колебания, за които говорим.
За оптимална работа в такива условия, енергийната система на България има нужда от 4500 мегавата евтино постоянно производство, още 1000-1500 мегавата от по-гъвкаво производство, което може да се включва и изключва в рамките на часове, както и 1000 мегавата бързореагиращи мощности. Последният тип мощности са много ценни, защото позволяват на енергийната система да работи при всякакви условия, а АЕЦ не е от тях. АЕЦ се позиционира най-дълбоко в основата на тази графика, защото на него му трябват дни, за да си намали производството. Добавянето на 2000 мегавата негъвкава мощност (при обща нужда от само 4500 мегавата, която в момента очевидно е покрита) към енергийната ни система ще я направи по-малко ефикасна, защото по-често ще се налага ТЕЦ-овете да изпускат парата си в атмосферата - да изхвърлят енергията, защото в момента няма търсене за нея.
Подобен ход има смисъл за големи икономики, които могат равномерно да си натоварят ядрените мощности 24 часа на ден, 7 дни в седмицата. При тях ядрената енергия има шанс да пасне в тази ниша, да намали употребата на централи с по-високи оперативни разходи и при разумно управление да свали средната цена на тока в държавата, подпомагайки индустрията. Но това е вярно за държави като Франция, Германия, Русия, Турция, които имат достатъчно много търсене на "нощен ток", за да си струва тази история.
В българската малка икономика нова ядрена мощност ще доведе до постоянно и неизбежно свръхпредлагане. Никой няма да спре АЕЦ-а, защото няма кой да му купува тока, защото тогава се губи 10 милиарда инвестиция. Този ток ще трябва да се продава на външния пазар. Външният пазар, обаче, не е регулиран. Там продаваш на цена, на която ще ти купят тока. А когато всички знаят, че България е загробила 10 милиарда в нов АЕЦ, никой няма да се затече да купува нашия ток скъпо. Всички ще знаят, че няма да го изхвърлим, а така или иначе ще го продадем. И тъй като е наивно да се счита, че след 10-15-20 години съседите ни още няма да са си построили необходимите електроцентрали, те ще купуват нашия ток само ако е по-евтин от оперативните разходи на собствените им мощности. Така ние ще им продаваме евтин ток, спонсориран от сметките за ток на българите, защото ДКЕВР с регулациите на цените на тока гарантира печалбата на всяка електроцентрала в България. Аз не искам моята сметка за ток да спонсорира евтиния ток на румънските ми съседи!
Твърдението, че ядрената енергия просто е толкова евтина, че това няма значение, също не е причина да строим АЕЦ. Ако природата на ядрената енергия е такава, че тя да е супер евтина при всякакви условия, няма защо да инвестираме ние 10 милиарда евро в електроцентрала. Нека румънците ги инвестират, ние ще си купуваме от тях и с удоволствие ще им плащаме 10% отгоре печалба върху инвестицията (които иначе ще плащаме пък на финансиращите проекта или като пропуснати ползи, ако не вземаме никакви заеми). Така ще имаме и ток, и неизхарчени 10 милиарда евро, които да инвестираме в наука, образование, реформа, магистрали. Но няма причина АЕЦ от тази страна на Дунава да прави по-евтин ток. България няма никакво конкурентно предимство в производството на ток от АЕЦ.
Единственото такова на АЕЦ Козлодуй е времето - построен е в съвсем правилен момент, когато никой в региона не е можел и да помисли за подобна технология, и вече е изплатен (а и най-вероятно никой никога не е отчел пълните разходи направени по него). Освен това технологията е била иновативна и е допринасяла за технологичното развитие на България. Днес вече не е.

Идея за цената на тока от новопостроен АЕЦ в България можем да придобием от доклада на HSBC за оперативния модел за проекта Белене (стр. 11, табличката вляво). Дневник правят сравнение на тази цена с днешните цени, които се плащат за електричество в България (тук може да видите, че Дневник не си измислят цените). Изводът е, че очакваната цена на продукта на АЕЦ Белене би била два пъти по-висока от цената, която днес елетроразпределителните дружества плащат на НЕК и 10 пъти по-висока от цената, която НЕК плаща на АЕЦ Козлодуй, по-висока от тази на вятърната енергия и сравнима с цената на слънчева. Всичко това след като сме наринали 10 милиарда евро, които не могат да се използват за наука, образование, реформа, даже магистрали.

Стоителство на нови ядрени мощности в България означава българите да спонсорират сметките за ток на румънците и турците. Означава българите да спонсорират цената на енергията на румънската и турската индустрия!

2. Зависимостта от 1 доставчик на ядрено гориво е по-страшна от зависимостта да купуваш ток от свободен общ европейски пазар

Като изхарчиш 10 милиарда за нещо, си зависим. Независимо какво е това нещо, ти си зависим от самото нещо. Не можеш да си позволиш то да спре, нито да фалира. Трябва да купуваш горивото и трябва да продаваш тока.
Горивото няма толкова много места, от които да го купуваш. Ставаш зависим със 100% от твоите 10 милиарда от производителя на горивото за твоя реактор.
Тока ще продаваш евтино, защото никой няма да ти даде висока цена, като знаят колко си зависим. АЕЦ е това, той не стои никога, защото оперативните му разходи са пренебрежими в сравнение с първоначалната инвестиция. АЕЦ си струва, ако сам ще можеш да си използваш тока или ако на пазара ще има недостиг и някой ще зависи от твоя АЕЦ. Ситуацията в България не отговаря и няма да отговаря на нито едно от тези условия. България никога няма да спечели пари от износ на ток от нова ядрена мощност.
От друга страна България е част от Европейската мрежа на електроенергийните системни оператори. Нашата енергийна система работи в паралел с енергийната система на цяла континентална Европа. ЕС налага постепенна либерализация на европейските електроенергийни пазари, например чрез Европейската енергийна борса. Това дава възможност на България да купува електричество на един голям, либерализиран пазар, на който да бъдем активни участници, и няма да ни постави в зависима ситуация от прищявките на никого.
Разбира се, България също може да продава тока от новия АЕЦ на този свободен пазар и да получи нормална цена за него (зависимостта от доставки на ядрено гориво остава). Тогава въпросът, на който трябва да си отговорим, е толкова ли няма къде другаде да инвестираме 10 милиарда евро, и да постигнем по-висока възвращаемост и по-голямо подобрение на качеството на живота в България.

Ако изхарчим 10 милиарда за нещо, ставаме напълно зависими от него. Никой не може да си позволи централа за 10 милиарда да бездейства.

3. Икономиката ни в момента хаби три пъти повече енергия за 1 евро БВП от повечето държави в ЕС, така че търсенето всъщност ще пада

На сайта на Евростат можете да видите сравнение на енергийната интензивност на българската икономика с другите държави в ЕС и ЕС като цяло (потърсете 'nrg_ind_332a', което е ключовата дума за тази статистика в базата данни).

Графиката горе (източник на данните: ЕВРОСТАТ) показва консумацията на енергия за производството на 1000 евро БВП. Имайте предвид, че тази статистика взема предвид всякакви видове енергия, а не само електрическа. Мерната единица за енергията е еквивалент на литър петрол - литрите петрол, които биха били необходими, ако цялата енергия се добиваше само от петрол. Въпреки че тук е смятано и горивото на автобусите, и природния газ за заводите, които не използват електричество като основен източник на енергия, графиката показва ясно, че търсенето на енергия в България ще пада или поне няма да нараства силно в обозримото бъдеще. Ако достигнем средната енергийна ефективност за ЕС, можем да си утроим икономиката без да повишаваме търсенето на енергия. Всъщност ние би трябвало да постигнем по-добра енергийна ефективност от средното за ЕС, защото не искаме да развиваме металургия, а високотехнологични предприятия.
Ако търсенето на енергия расте заедно с икономиката, значи просто не правим нещо както трябва и се инвестира в грешните производства.
Същото е видно и в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. от юни 2011 г. На стр. 25 се твърди, че България цели да намали енергийната интензивност на БВП с 50% до 2020, което означава намаление, което е по-бързо от растежа на икономиката. Тоест абсолютното търсене ще намалява, а икономиката ще продължава да консумира с над 50% повече за единица БВП от средното за ЕС. Графиката от стр. 26 на Енергийната стратегия:

Не са необходими кой знае какви допълнителни сметки, за да се види, че в близките няколко десетилетия в България не би трябвало да има нужда от нови големи енергийни мощности.

4. Така или иначе предстои влизането в експлоатация на нови конвенционални и възобновяеми мощности... 

От Плана за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2010 – 2020г. от октомври 2010 на ЕСО става ясно, че до 2020 България ще изгуби около 1200 мегавата електропроизводствена мощност, без да се смята присъединяването на възобновяеми енергоизточници. От плана обаче става ясно, че това изобщо не е проблем за енергийната система на страната и ще доведе просто до намаляване (даже не спиране!) на износа (таблица 4.2). При пълно едновременно спиране на фотоволтаичните и вятърните централи, се налага включване на топлия и студения резерв (или спиране на износа вместо активиране на студен резерв), но държавата може да задоволи енергийните си нужди. От Плана става ясно, че има предвидена програма за избягване на такива ситуации, която явно правителството не прилага с огромно желание (сигурно защото иска да строи АЕЦ): "За да се избегне такъв недостиг държавата следва да задължи производителите да изпълняват мерките, предвидени в програмата от 2003 г., приложена към договора за присъединяване на България към Европейския съюз." (стр. 15 от Плана)
За същия период обаче България трябва да инсталира и над 5000 мегавата от възобновяеми източници, които не работят постоянно с цялата си мощност, но все нещо някъде работи.
От въпросния план става ясно, че ЕСО не се притеснява от сценария без строителство на нови ядрени мощности. Напротив - на стр. 8 от гореспоменатия план ЕСО разяснява притесненията си, че няма с какво да компенсира колебанията в производството на енергия от възобновяеми източници, което се прави "предимно чрез промяна натоварването на ВЕЦ". Не става с АЕЦ. АЕЦ не е необходим на енергийната система на България: "изграждането на АЕЦ „Белене” не е необходимо за покриване на вътрешното електропотребление в страната. АЕЦ „Белене” може да има смисъл единствено при наличие на дългосрочни междудържавни договори за доставка на електроенергия. за страни от балканския регион, като в този случай е необходимо да се осигури допълнителна преносна способност на междусистемните 16/67 електропроводи за реализиране на тези доставки. В противен случай, проектът „Белене” ще бъде изложен на пазарната конкуренция на останалите регионални проекти, което неминуемо ще доведе до увеличаване на финансовия му риск." (стр. 15, 16 от Плана)
Необходими са бързо реагиращи централи с малка първоначална инвестиция.А и да се наложи да внесем ток - няма да струва 10 милиарда.
Не забравяйте, че те разглеждат най-лошия сценарий, при който енергийната ефективност в България не се подобрява. В т. 3 от тази статия обясних защо тя със сигурност ще се подобрява - прави го и в момента докато пиша това.
В т. 2 разгледахме пък защо няма да е катастрофа, ако се наложи България да внася ток даже дългосрочно.
България има и ще има достатъчно ток и без нови ядрени мощности.

5. 10 милиарда вложени в образование, иновации, реформи ще имат много по-голям ефект

Когато се разглежда една инвестиция, винаги трябва да се вземат предвид и пропуснатите ползи от това, че парите се харчат точно за това, за което се харчат. Тоест, ако България може да осигури финансиране от 10 милиарда евро, тези пари могат да се вложат много по-добре в алтернативни проекти.
Например бихме могли да наблегнем на строителство на ВЕЦ и помпени ВЕЦ и да си изберем стратегия да внасяме евтин "нощен ток" от съседите, с него да качваме вода в планината, а денем при върховите натоварвания да го спускаме обратно надолу и да им продаваме същия ток, ама 5-6 пъти по-скъп. Бихме могли да бъдем нетен вносител на електрическа енергия, измерена в мегаватчасове, и нетен износител на електрическа енергия, измерена в евро.
С подобен ефект бихме могли да създадем и терминал за втечнен природен газ и да мигрираме по-голяма част от потреблението си на енергия към газ. Междувремнно можем и да инвестираме в бързореагиращи газотурбинни електроцентрали, които да се използват за покриване на върхови натоварвания.
Може просто да инвестираме в наука и образование и да не се занимаваме толкова много с фикс идята да сме енергиен център на Балканите. От една страна, в енергийни центрове обикновено не се живее добре (вж. Русия и Нигерия), от друга страна е далеч по-добре да можеш да си позволиш да плащаш скъп ток, отколкото да нямаш пари да си платиш евтиния. Науката и образованието, ако се развиват правилно (тоест не се използват просто за поредния начин за крадене на пари), са най-добрата инвестиция, която може да се направи - и от една личност, и от една нация.
Може да ги използваме за финансиране на социално-образователна програма, която да придружава колосална реформа в администрацията, така че съкратените хора да не останат без работа и да се преквалифицират, за да могат да навлязат в частния сектор точно когато резултатите от успешната реформа започнат да се проявяват.
Даже за развитието на обществения транспорт в държавата да похарчим тези пари, пак ще е по-добре, защото ще даде мобилност на българите, ще раздвижи всички сектори на икономиката и ще извади много региони от забвение, защото са имали недалновидността да се окажат далеч от пътя "от столицата до морето".
Ако хвърлим 10 милиарда в нов АЕЦ, няма да ги използваме за наука, образование, реформа или някоя друга належаща инвестиция в хората на държавата. България няма нефт, България има хора. България трябва да инвестира в тези хора, а не във фикс идеи.

В предната си статия обясних, че има смисъл да се гласува на референдума на 27.01.2013 и че с гласа си "НЕ" можем наистина да променим нещо. Надявам се, че със статията, която току-що прочетохте, съм успял ако не да ви убедя, че България не трябва да се занимава с ядрена енергетика, то поне да ви накарам да се замислите по темата и да погледнете наличната информация. Вярно е, че не сме добре информирани и че информационната кампания е подигравка с интелигентността ни, затова пък ние сме най-добре информираното поколение, живяло някога на тази планета. Хората са вдигали революции и въстания с много по-малко информация от тази, с която ние разполагаме. Предлагам да си направим и ние революция на модерността в България. Време е индустриалните гиганти от тоталитаризма, наложени ни от мегаломанския СССР, да останат където им е мястото - в романтичните спомени на бабите ни. Аз искам изследвания на субатомни частици, а не атомни електроцентрали.

Проектът за интегриран градски транспорт на Русе в по-голямата си част е загуба на време

Интервю със заместник-кмета Страхил Карапчански, в което той разказва за проекта за интегриран градски транспорт на Русе.

Моят отговор:
Електронните билети не са необходими за решаването на нито един от проблемите, които той цитира. С нищо не са по-добри от хартиените билети, освен с:
- възможността да замениш плащането на зона с плащане на км. За такова намерение не се говори. Да, в бъдеще може, ама може просто тогава да се купи скъпата техника за това. Не е необходимо сега.
- проследяване на пътниците. От съвсем безобидното и безспорно полезното да знаеш колко човека има във всеки автобус във всеки момент до следене на всеки един пътник в реално време. И без това си го принудил да си даде майчиното мляко, за да получи електронна карта за пътуване - информация, която изобщо не е работа на транспортна организация да има.
- прецакване на туристите. За да ползваш системата дори веднъж, трябва да имаш електронна карта. Даже да има такива за еднократна употреба, те пак са с RFID чип в тях, който е по-скъп от това да няма RFID чип в тях.
Абсолютно нерелевантно е за "интегриран градски транспорт".

GPS не е необходим за това, за което се цитира. Автобусите минават винаги по едно и също трасе - слагат се IR предаватели по стълбовете и на автобусите. GPS има неприятния навик да казва на автобуса къде е, а не на спирката или на централата. Автобусът, обаче, много добре знае къде е. Спирката иска да знае къде е автобусът. Както и диспечерът. Решението с GPS изисква постоянна връзка между автобуса и централата, което би се избегнало с IR по стълбовете (но тази връзка може да се използва и за други неща, така че не е толкова лошо да я има). IR решенията обаче най-вероятно са супер скъпи, защото са специализирани, а специализираните неща имат навика да струват 6-цифрени суми, докато GPS е много разпространена технология и аз сам сигурно мога да разработя моя си система за следене на автобуси за няколко дни, така че в крайна сметка одобрявам тази инвестиция. Освен това целите, за които ще се използва, са супер важни и елемент от "интегриран градски транспорт".

Замислят приоритизация на обществения транспорт на светофарите. Похвално, необходимо, ще има огромен ефект, елемент от "интегриран градски транспорт".

Ремонти на булевард, кръстовище, подлез при Кауфланд, облагородяване на Чародейка... все много хубаво, но какво общо има с "интегриран градски транспорт"? Напълно нерелевантно.

Ремонт на контактната мрежа на тролеите - много хубаво, ама това не се прави с проекти. Това е нещо, което трябва да се случва периодично от самосебеси.

Инсталация на 4 броя автоматични стрелки на контактната мрежа в кръговото - айде, да го допуснем за релевантно и допустимо за проектна дейност. И все пак - това са само 4 броя.

Планира се и строеж на велоалея на място, където нищо не пречи и сега на велосипедисти да минават. Отбиване на номер.

Планира се да се вкарват пешеходците под земята. Напълно нерелевантно за интегрирания градски транспорт. With all due respect, това е гадно, не работи, пешеходците не го ползват и е философски грешно, защото създава представата, че пешеходците са тези, които трябва да правят път на колите, а всъщност е обратно.

Замислих се през колко подлеза съм минавал през трите си години в Бремен. Има един, под едно от най-големите кръстовища в града (Am Brill), и е затворен, а хората си минават на нормален светофар. Има още един по пътя от центъра към Везер, но точно там пешеходна пътека трудно ще се направи, май е само "половин" подлез, защото от другата страна излиза на нивото на земята и е уместно решение и има алтернативен светофар на 20 метра, ако не искаш подлез. Из Берлин и Виена, където може да се пресича през метрото, това даже не е обозначено като пешеходен подлез за пресичане и е вид advanced mode да го използваш. Ако някой трябва да ходи под земята, това са колите. На Международното може и да е подходящо, ако се направи както трябва, защото там северната страна така или иначе е по-ниско и може да е "полуподлез" и да не е гадно. Но само с ремонт на лампи, стени и подове няма да стане. А и отново - ремонтите на лампи не са нещо, което трябва да се случва с проект. То трябва да е постоянно. И не е свързано с интегриран градски транспорт.

Накратко - инвестицията в GPS и свързаното с нея (наблюдение на трафика, табла по спирките, приоритизация) и тази в 4 стрелки за жиците в кръговото са единствените и смислени, и релевантни мерки по проекта. За инвестиране в подобряване и развитие на мрежата никой не говори, да не говорим за advanced неща като "Как да стигна от адрес в Русе до адрес в Сливо поле?" или че няма обществен транспорт до Гюргево. Аз съм разочарован, че се харчат толкова много пари не за това, за което трябва.

Тютюнопушенето трябва да остане забранено

Говорим за закони. Забраната за пушене е въведена със закон, забраната за чупене също е въведена със закон. Не са съвсем равнопоставени от правна гледна точка, защото едното е административно нарушение, а другото е в НК, но това е само защото законодателят не е особено умен и не е осъзнал, че пушенето в стая с други хора е телесна повреда. Обсъждаме евентуални промени в закони. Отделните зали за пушене и забранена за пушене биха били добра алтернатива, но имат няколко проблема.

1. Както е неприемливо ако си паркирате колата в този квартал, аз да ви я чупя, въпреки че в другите квартали е в безопасност, така е неприемливо ако аз вляза в една стая, вие да ми нанасяте телесни повреди. Защо бих влязъл в тази стая не би трябвало да е тема на дискусията - както и аз не поставям под въпрос каква работа имаш да паркираш точно в този квартал. Може телевизорът да е по-голям там, може приятелите ми да са там, може сервитьорката да е по-яка, може просто да искам да съм там щото мога пък. Това не трябва да подлежи на дискусия - всеки може да ходи където си иска. И аз да не мога да отида там без да ми нанасят телесни повреди не е правилно. Това е все едно ако не искам да ме бият да не ходя в Бургас. Това ми е основният принципен аргумент да не харесвам решението с двете зали. Даже да е чудесно имплементирано, то изхожда от ограничаване на моите права в определени географски области, които били за "пушачи".

2. Друг проблем е с имплементацията. С тези зали всеки отбиваше номера. В обществото е прието, че като някой иска да пуши, той има неотменно право на това, така че в компания с 1 пушач пак се сядаше в залата за пушачи. Съответно залата за непушачи беше зле, защото заведението не изкарва пари от нея. И това само ако наистина има отделни, зали което бяха единични изключения. В общия случай имаше едно помещение с табелки, все едно масите са запазени за непушачи. И тези табелки много лесно се сменяха, като помолиш за пепелник.

3. Трети проблем е пропаганден - обществото не трябва да толерира неща, вредни за него. Ако искате, гвоздеи си забивайте в гъза, но не разбирам защо аз трябва да ви създавам удобни за това условия. В България един пушач се чувства (все още без 'ше') напълно в правото си да пуши, все едно това е напълно нормална обществена норма - както да ходиш на работа, да имаш кола, да имаш топла вода. И ако го помолиш примерно да не пуши на дете в сладкарница, ще те набие. Именно заради това е и острата реакция срещу закона и заради това се обясняват разни наглеци как и те били хора.

С очите си видях как една подобна забрана промени едно общество за няколко години и пушенето в момента е маргинализирано. И пушачите не са недоволни от ситуация - напротив, свикнаха, приеха, разбраха. На спирката те питат дали ще ти пречат, ако запалят. На спирката - навън. И ако кажеш да, се дърпат малко встрани. Вярно, че забраната е дошла в различен стадий - в Германия пушенето отдавна е било вече извън мода, когато е въведена забраната, докато в България сега е май в зенита си. Та няма така бързо и магически да стане. Но все пак е важен пропаганден инструмент обществото да каже - не виждам защо трябва да ти създавам удобства да правиш това.
Между другото, много ми е странно защо пише "пушачи" и "непушачи", а не "за пушене" и "забранено пушенето". Винаги ми е смешно като си представя как ако спазваме всъщност правилата си, не би трябвало да пускаме пушачи на места за непушачи.
И въобще не разбирам как точно това парламентарно мнозинство, съставено май от по-първосигнални и по-прости хора от обикновено, успя да си събере акъла и да наложи точно тази забрана, напук на "влиятелния" Булгартабак и ресторантьорските лобита. Това е пълна мистерия. Не разбирам кой плати или кой натисна и какво стана.
Такава забрана пречи на заведенията само временно. Освен това много по-лесно се зарибяват мацки, като можеш да кажеш "айде да излезем навън да пушим по цигара".

Последна редакция на форматирането: 14.12.2012

Шенген не означава право на работа

През последната седмица сред българите цари оживено взаимно дезинформиране. На няколко пъти вече водя разговора, в който обяснявам, че и "да ни вземат" в Шенген, пак няма да имаме право на работа в Германия, Холандия и Великобритания без нуждата от специално разрешително. Лекцията накратко:

В Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС от 2005 (или по-конкретно в един от анексите му) се предоставя право на всяка страна член на ЕС да ограничи достъпа ни до пазара си на труда за период от максимум 7 години след влизането ни в Съюза.
Това няма нищо общо с нито едно от нещата, наречени Шенген - нито селото, нито договорът, нито зоната, нито визовия режим, нито информационната система... Шенген най-общо казано е елемент от полицейското сътрудничество и най-важният му ефект за некриминалната част от гражданите на ЕС е липсата на каквато и да била гранична проверка при пресичане на вътрешна граница. Тоест да влезеш от Добричка във Варненска област става по същата процедура, по която влизаш от Добричка област в област Констанца.
Другото готино нещо е, че ако ти откраднат колата в Испания, френските полицаи ще знаят едновременно с испанските. Откакто сме в Шенгенската информационна система (месец-два), постоянно и ние, и румънците ловим разни крадени в ЕС Кайени и Q7-ци.
Бидейки елемент от полицейското сътрудничество, Шенген не може и никога не е можел да има каквото и да било общо с вътрешния пазар, елемент от който е свободата на придвижване и установяване на работниците, от която ние сме нечестно, но законно лишени. Само до преди няколко месеца, докато Лисабонският договор не беше приет, тези две неща бяха съответно в пътвата и третата колона на ЕС, тоест съвсем различни институции се занимават с тях, имат най-различни компетенции - в сферата на общия пазар ЕС може да нарежда на членовете какво да правят, докато в полицейско сътрудничество трябва да се вземат решенията единодушно от (правителствата на) членовете. Затова в момента Германия и Франция като държави казват, че ще ни блокират, а не някоя ЕС институция - различни компетенции. Предпазната клауза за въздушния транспорт се контролираше от ЕК, а не от държавите членове, защото е елемент от първата колона - общ пазар.
Повече за свободата на придвижване и установяване, тук (има много хубава таблица, огромна е, ще я видите): http://en.wikipedia.org/wiki/Free_movement_of_workers